Име? Вики

Занимаваш се с Кросфит, защото…? Занимавам се с Кросфит, защото е различно, предизвикателно и обширно. Научаваш повече за тялото ти, как работи, какво може да постигне, дори ти да не вярваш, че го можеш. Другото нещо, което поддържа интересът ми към този спорт е общността. Хората тук освен, че са изключително задружни и приятелски настроени, много често са и моята мотивация. С гордост бих нарекла нашата общност – моето второ семейство, а залата – мой втори дом.

Какви други спортове харесваш? Може да прозвучи банално, но харесвам всички спортове. За мен моментът, в който се предизвикаш да излезеш извън комфортната си зона, да пробваш нещо различно и необятно е едно от най-сладките усещания. Да, имаш притесненията в себе си – дали ще се справиш, дали това е за теб, но ако бях оставила това да ме води, то никога нямаше да съм стигнала до това да съм в тази зала, с тези хора и да мога тези неща, които правя сега.

В залата те определят като какъв тип треньор? Тук не мога да отговоря от мое име. Това, което мога да кажа за себе си, е че винаги се стремя хората да получат знанията и корекциите, които са им нужни, за да могат да постигнат това, за което в повечето случаи дори и те не вярват, че ще успеят. Мога да се определя като подкрепяща, наблюдателна и взискателна.

Как определяш настроението в залата, когато си там? Винаги се стремя настроението да бъде балансирано – забавно и все пак концентрирано в това, което ще правим.

Любим уред/движение от Кросфит – защо е точно то? Любимото ми движение в Кросфит е изхвърлянето (Snatch). Това движение е ужасът на всеки един от нас, който тепърва навлиза в Кросфита. При него концентрацията, координацията, балансът, силата, техниката, всичко това е ключово при изпълнението му. Именно заради това е едно от най-трудните, но и най-удовлетворяващите движения в Кросфита. Един път научиш ли тялото ти да се адаптира към него, нещата определено тръгват в положителна насока.

Каква разлика виждаш в хората, които тренират в залата – преди курса и след него? Определено всички преди курса са доста изплашени от това, че са на непознато място, с непознати хора, не са сигурни какво точно представлява този курс и въобще този спорт, дали е за тях или не. Хубавото обаче, че още с първия час от курса, смятам, че успяваме да предразположим всички, така че да се почувстват на правилното място. След като завършат курса може да се каже, че искрата в тях е запалена и мотивацията им е доста по-голяма. Желанието да се научат на по-сложни движения и да получат все повече знания е нараснало, а тялото им е адаптирано и готово за новите предизвикателства, които ги очакват. За хората, които вече са минали години след завършен интро курс – тук вече може да видим огромната разлика откъм набор на умения, значително повишена увереност в себе си, тренировъчен опит и най-важното за мен е, че след всичко това си остават същите лъчезарни, отзивчиви и амбициозни хора.

Денят/седмицата без тренировка за теб е…? Денят без тренировка е определено доста труден за мен. Чувствам се така, все едно не съм се прибирала за празниците при семейството ми. Всеки път, когато съм в залата, успявам да се разсея от забързаното ежедневие. Това е моят отдушник! Тренировките, хората, с които тренирам, треньорите. Всичко това за мен е безценно! Седмица без тренировки – това може да се случи само и единствено, ако съм извън града или страната, а дори и тогава търся варианти да потренирам.

С какво се занимаваш извън залата? Извън залата и Кросфита съм завършила математика и информатика в Софийския университет, но на този етап съм графичен дизайнер, който обича да предизвиква себе си с различни дейности. Имам страст и към изкуството. Занимавам се чисто любителски с пирография, текстилно рисуване и други арт неща.

Какво обичаш да правиш, когато имаш свободно време? Харесва ми да правя много неща. Обичам да съм в планината, да изкачвам някой връх, да тренирам, да рисувам, да създавам нещо креативно, да свиря на пиано, китара или укулеле, да експериментирам с нещо ново, да гледам филми/сериали и още хиляди други неща.